Растенията на Лагуната

В лагуната Атанасовско езеро до момента са установени 311 вида висши растения, принадлежащи към 205 рода и 63 семейства (Грозева, 2005). Доминанти сред тях са: солянката (Salicornia herbacea, Salicornia europaea), морската суеда (Sueda maritima), тръстиката (Phragmites australis), тънколистният папур (Typha angustifolia), полската виция (Vicia campestris), морският пелин (Artemisia maritima) и др. Първите сведения за флората на езерото са от края на 19 век. Първото целенасочено флористично проучване на района е проведено през 90-те години на миналия век, във връзка с изготвянето на План за управление на тази влажна зона. В последните години има още няколко изследвания, които добавят и последните таксони във вече доста пълния списък с растителни видове, установени на територията на лагуната.

Най-често срещани са представителите на семействата Бобови (Fabaceae) – 29 вида, Житни (Poaceae) – 24 вида, Розоцветни (Rosaceae) – 22 вида, Лободови (Chenopodiaceae) – 16 вида, Кръстоцветни (Brassicaceae) – 15 вида, Сенникоцветни (Apiaceae) – 11 вида, Грапаволистни (Boraginaceae) и Острицови (Cyperaceae) – по 10 вида. Представители на още 18 семейства са описани, но те са само с единични видове. 

 

Тревистите растения, срещащи се в лагуната Атанасовско езеро съставляват 90% от всички описани там висши растения, а за дървесните видове остават едва 10%. Едногодишните растения са 37%, което прави 116 вида, най-редки са двугодишните със само 17 вида или 5% от общия брой.

Според привързаността си към водата, флората на лагуната се разделя на 8 типа:

  • хигрофити – 35 вида. Това са растения, развиващи се при постоянен или периодичен излишък на вода, като например тръстиката, теснолистния и широколистния папур (Typha latifolia), шавара (Schoenoplectus lacustris) и др. С тръстика са обрасли дигите, заграждащи отвън и отвътре обиколния канал. Почти изцяло са обрасли отдавна незаливаните най-външни басейни от северната и югозападната страни на езерото. Там тръстиката е заела слабо засолените влажни почви. В непосредствена близост до дигите на следващите, действащи басейни, където водата е с относително по-висока соленост, няма тръстикови пояси. В тръстиковите масиви участват и широколистният папур, а на относително по-сухите места и теснолистният папур. Много рядко сред тръстиките и по бреговете на сладководното езеро се срещат остатъци от хигрофилната дървесна растителност - единични бяла, теснолистна и крехка върба (Salix alba, Salix eleagnus, Salix fragilis) и по-рядко трепетлика (Populus tremula);
  • хигромезофити – 44 вида, мезофитни видове, приспособени да растат на преовлажнени почви. В ниските и значително по-влажни места се срещат съобщества със значително участие на равенска кандра (Erianthus ravenae), морска и черна дзука (Juncus maritimus, Juncus atratus).
  • мезофити – 57 вида, растящи на средно влажни почви. Лагуната е разположена сред мезофитните тревни формации представени от ливадна власатка (Festuceta pratensis) и др. Те оказват косвено въздействие върху растителността на резервата.
  • ксерофити – 53 вида. Това са растения, развиващи се в сухи местообитания, които може да преживяват продължително атмосферно и почвено засушаване като запазват физиологичната си активност. В Атанасовското езеро те заемат средните и високи зони на старите диги, части от периферните площи на резервата и някои басейни, засушени за продължително време. Представени са от съобществата Agropyreta intermediae, Festuceta pseudovinae, класник (Leymeta racemosae), Elimeta elongatae, луковична ливадина (Poaeta bulbosae), Lolieta perennae и др. с включени троскот (Cynodon dactilon), белизма (Dichantium ischaemum) и садина (Chrysopogon gryllus).
  • халофити – 17 вида растения, обитаващи влажни, засолени почви. Представени са от съобществата на отделни халофити с преобладаване на солянка, морска суеда, гмелинова гърлица (Limonium gmelinii), содово вълмо (Salsola soda) и др. Те заемат местата при най-засолени почви при сезонните, инцидентни и по-продължителни засушавания на басейните с по-висока концентрация на соли във водата, както и в подножието на дигите при значителни понижения на релефа. На места солянката образува чисти обраствания, като особено при ремонтираните диги се явява в качеството си на пионерен елемент. Примесени с други тревни видове, предимно по дигите се срещат и други типични халофити морска суеда, лъжлива овча власатка (Festuca pseudovin), огниче (Chenopodium botris), полски пелин (Artemisia campestris), гмелинова гърлица, парафолис (Parapholis incurva), и др.
  • хидрофити – 15 вида, чиито възобновителни пъпки са разположени във водата, като летораслите са покрити с вода. На някои места в канала и в сладководното езеро се срещат значителни обраствания от висши водни растения – водна леща (Lemna minor), плаващ роголистник (Ceratophyllum demersum), морска русалка (Najas marina), къдрав ръждавец (Potamogeton crispus), спиродела (Spirodella polyrrhiza) и други
  • псамофити – 18 вида, растения, живеещи на песъчливи терени (дюни и др.). Пясъчният субстрат, който е задължителен на места в езерото, е предпоставка за развитието им, някои от които образуват и неголеми чисти съобщества. Така, макар и относително по-рядко тук се срещат и съобществата на класника, песъчара (Amophylleta arenariae), пясъчната метличина (Centaureeta arenariae) и др.
  • ксеропсамофити – 7 вида псалмофити, обитаващи сухи места.

Според своя произход, растителните видове, установени в лагуната, могат да се разделят на следните типове:
  • евроазиатски геоелементи, които преобладават във флората на езерото – 55 вида;
  • евромедитерански – 39 вида;
  • субмедитерански – 29 вида;
  • медитерански – 26 вида;
  • космополити – 26 вида;
  • понтийски – 32 вида.
  • бореални
  • евросибирски

В лагуната Атанасовско езеро са установени 1 български и 7 балкански ендемита. Това са:
  • Коленчато диво жито Aegilops geniculata – български ендемит;
  • Островърха урока Bupleurum apiculatum
  • Петериев росопас Funaria petteri 
  • Черно шекерче Nonea atra 
  • Триръбеста хептаптера Heptaptera triquetra 
  • Черноморско плюскавиче Silene euxina – уязвим, с ниска численост.
  • Жлезист лопен Verbascum purpureum – той е най-рядък, с критично ниска численост, представен само от 3-5 екземпляра
  • Мизийски карамфил Dianthus moesiacus – уязвим, с ниска численост.

40 вида от установените в Атанасовско езеро са включени в Червената книга на България. В категорията изчезнал е един вид – тученицово халимионе (Halimione portucaloides); застрашени от изчезване са 6 вида – морски червен кантарион (Centaurium maritimum), режещ кладиум (Claudium mariscus), гъстоцветен пирей (Elymus picnanthus), франкения (Frankenia pulverulenta), татарска змийска трева (Goniolimon tataricum), синя тойна (Trachonitum venetum); редки са 33 вида.