Новини

Нашите мили диви съседи

23.10.2017 г.

За поредна година Бургас ще се включи в отбелязването на Международната нощ на прилепите. За разлика от предишни издания, този път акцентът да бъде насочен към възрастните граждани на града, а не към децата. Целта е да се повиши знанието им за техните непознати съседи, които споделят градското пространство и дори обитават едни и същи жилищни сгради с нас хората. Опазването на прилепите в последната година стана особено актуална тема във връзка със санирането на жилищни сгради и запазване на зимуващите между фугите бозайници.
Нощта на прилепите тази година се организира  от Българска фондация Биоразнообразие, сдружение „Зелени Балкани“, Община Бургас и НЕПИАСТ- Бургас.
  • С какво прилепите са полезни за хората?
  • От къде идва изразът „сляп като прилеп“?
  • Какво е общото между прилеп и гумено мече?
  • Кои прилепи спят на палатка?
  • Кой е най-големият им враг?

Отговори на тези и на други любопитни въпроси ще даде известната изследователка на прилепи – Станимира Делева, която само преди няколко месеца се завърна от Коста Рика, където изследваше местните пещери и прилепите, които ги обитават. Тя ще въведе гостите в прилепския свят с презентацията си „Нашите мили диви съседи“.

Заповядайте в Културен център „Морско казино“ на 24.10.2017 (вторник) от 18.30 часа в зала Георги Баев. След това за заинтересованите ще има разходка с детектор за прилепи в Морската градина на града.


Допълнителна информация

Прилепите в България

Разположена в регион, представляващ пресечна точка на 4 основни фаунистични комплекса (бореален, неморален, степен и средиземноморски), България приютява около 100 вида бозайници, 30% от които... могат да летят. От общо 39 вида прилепи, обитаващи Европа и прилежащите й острови, у нас са установени 33 вида, групирани в 4 семейства: Подковоноси, Гладконоси, Дългокрили и Булдогови. Някои от са типично пещерни, докато други се крият в хралупи или под хлабави кори на стари дървета. Редица видове са се приспособили за живот сред хората и се чувстват добре както във вече изоставени сгради и минни галерии, така и във фугите на панелни блокове или таваните на обитаеми къщи.

Колкото загадъчни, толкова и вълнуващи за изследване, прилепите притежават редица уникални особености. Те са шампиони до дълголетие сред дребните бозайници (най-старият регистриран прилеп в Европа е живял 41 години) и притежават удивително гъвкав метаболизъм (сърдечната честота на големия нощник може да варира между 680 удара в минута по време на полет до 18 удара в минута по време на хибернация). Храната им е съставена от насекоми и други дребни безгръбначни, а разнообразните им ловни стратегии включват преследване във въздуха, събиране от земята или загребване от водната повърхност. Ехолокацията им е толкова усъвършенствана, че им позволява безпогрешно определяне на размера и разстоянието, на което се намира плячката.
Макар да ги виждаме рядко, прилепите са изключително важни за здравето на екосистемите, тъй като с огромния си апетит предотвратяват каламитета (прекомерното размножаване) на редица вредители. За щастие, в нашата страна числеността на повечето видове се е запазила висока, заради обширните стари гори и големия брой подземни местообитания (до момента у нас са известни над 6000 пещери). Зимните колонии, надхвърлящи 40 000 екземпляра, извеждат страната ни на едно от първите места в Европа, що се отнася до значимостта й за летящите бозайници, и ни правят отговорни за опазването на европейските популации.

Прилепите и закона

Всичките 33 вида прилепи установени в България са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие (Приложение 2 и Приложение 3). В международен план видовете са защитени от Споразумението за опазване на популациите на европейските прилепи (EUROBATS), Бернската, Бонската конвенция и Директивата за хабитатите. Общо тринайсет вида (10 пещеролюбиви и 3 горски) са определени като целеви за опазване в рамките на европейската екологичната мрежа Натура 2000. Забранено е убиването, нараняването, безпокойството и препарирането на прилепи, както и притежаването, пренасянето и търговията със живи или мъртви екземпляри. Заради високата чувствителност на летящите бозайници по време на зимен сън и отглеждане на малките, достъпът до всички значими прилепни пещери през тези периоди е ограничен, включително що се отнася до провеждането на организирани спелеоложки прояви.

Международна нощ на прилепите

Международната нощ на прилепите цели да запознае широката общественост с удивителния начин на живот и значението на тези бозайници за равновесието в природата. Събитието е част от поетите ангажименти в рамките на Споразумението EUROBATS (http://www.eurobats.org/), което изисква изпълнение на редица конкретни ангажименти, свързани с опазване на прилепите и техните местообитания.

Започнала като инициатива през 1990 г. в Европа, Нощта на прилепите днес се организира в повече от 30 държави, далеч надхвърлящи пределите на „Стария континент“. В България честването й се е превърнало в традиционно събитие очаквано с интерес в десетки населени места в цялата страна. Освен в София, Пловдив, Бургас, Русе и други големи градове, Нощта на прилепите се провежда и в по-малки градчета и села, където местните жители имат пряк контакт с дивите животни.